РАЗПРОДАЖБА С ОТСТЪПКА ДО 80%

РЕЧНИК НА АРХИТЕКТУРНИ ТЕРМИНИ

Подробно описание на най-често срещаните и използвани архитектурни термини. Речникът съдържа всичко нужно, за да спомогне за лесното ориентиране из обширната информация и специфичните названия на отделните компоненти в интериорния и фасаден дизайн.

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ъ | Ь | Ю | Я

A

Абак
(произлиза от гръцката дума „abax“, означаваща „плоча“) този архитектурен термин се използва за назоваване на издадените дебели и плоски плочи, обикновено намиращи се в горните части на един капител (завършека на колона). Основната функция на абака е подсигуряване стабилността и широката опора на елементите, намиращи се над него – обикновено арки или архитрави. В зависимост от стила на аритектурата, формата и вида на абака могат да варират. Класическата архитектура познава детайли в египетски, дорийски, гръцки-дорийски, гръцки-йонийски, романо-тускански, романо-дурийски и други стилове.
Акведукт
(произлиза от латински, от думите aqua и duco, означаващи „вода“ и „водопровод“) представлява изкуствено създаден канал, построен с основната цел да осигури преноса на вода между две различни точки. Нуждата от построяване на акведукти обикновено е продиктувана от труден или неравен терен като например долини, низини, скалисти местности и др.
Антаблеман
(от френски: entablement) представлява възлов, за редица архитектурни стилове, елемент, разположен в участъка между покрива и колонадата. Антаблеманът се състои от три основни части – корниз, фриз и архитрав. В зависимост от архитектурния стил (йонийски, дорийски, коринтски и др.) обаче, структурата на антаблемана може да се различава основно що се касае до неговия размер. Така например, в римската архитектура, антаблеманът се изгражда обикновено с височина около 25% от тази на колоната.
Акант
(произлиза от гръцкото ακανθος) и представлява един от особено популярните декоративни детайли, използвани в античната архитектура. По своята визия, акантът силно наподобява визията на стеблата и листата на дивото растение меча стъпка, често срещано в средиземноморските страни. Поради своя характерен вид и красива визия, акантът вдъхновява редица архитекти и ги кара да го пренесат в сградите като основен елемент за декорация и украса. Популярността на аканта като архитектурен детайл е позната още от древността и датира чак до днешни дни. Архитектурното приложение на аканта е познато под три основни форми – закръглена, островърха и силно разтегната. Закръглената форма на растението е типична за римската архитектура, докато разтегнатата е често срещана в готическите сгради. Що се касае до закръгления акант – той често бива допълнен от разлини видове допълнителни растения като дъб, бръшлян и ред други. Интересен факт е, че най-ранното документирано приложение на архитектурен детайл под формата на акант е храмът на Аполон от 429 г. пр. н. е., намиращ се в Баса.
Архитрав
Архитравът (епистил) (на гръцки: αρχηγός – „главен“ и на латински: trabs – „греда“) е главната греда, която лежи върху абака на колоните и образува най-долната част на антаблемана при много архитектурни стилове.Може да бъде оставен съвсем гладък, или да бъде украсен с релефи.

Поставя се непосредствено над колоните и носи тежестта на фриза и корниза над него (другите две части на антаблемана), както и на покривната конструкция. Блоковете на архитрава се прикрепват освен към абака, също и един за друг над колоните. Понякога той се изработва от два паралелни блока, единствено за опростяване на строителните работи.

Пример за древен архитрав в България (III век пр.н.е.) е този в Свещарската гробница, чиято украса е изпълнена в духа на елинистичните традиции. Входът е обрамчен с две правоъгълни колони, върху които лежи архитрав с релефен фриз от букраниони (стилизирани волски глави), гирлянди и розети. В гробната камера са издигнати 4 дорийски и една коринтска, долепени до стената полуколони, които поддържат чист архитрав, без украси, над който е изработен дорийски фриз с метопи и триглифи. В същата камера умело са вместени и 10 скулптури на женски фигури, наричани кариатиди.

Арка
арката е един от най-често срещаните архитектурни елементи, както в древността, така и в днешно време. Като конструкция, арката представлява своеобразна дъга, оформяща контурите на отвор в стената като например врата, прозорец и др. Среща се и при самостоятелни дъгови декоративни съоръжения, имащи за цел да допълнят общата архитектурна идея. Най-известните подобни съоръжения са триумфалните арки.
Аркатура
аркатурата е вид стенна декорация във формата на единичен елемент или поредица от малки, глухи арки без реални отвори, намиращи се в съседство с ясно изразени и перфектно очертани колони, пиластри или конзоли. Аркатурите обикновено не се характеризират с конкретна конструктивна функция. Идеята на тяхното приложение обикновено е с чисто естетична цел – да служат като красива и ефектна декорация. Аркатурата намира приложение, както в интериора на сградите, така и по техните фасади. Що се отнася до екстерирното приложение на аркатурата – детайлът често се прилепва плътно към стената, обикновено като част от корниза или директно под него. Аркатурата обикновено може да бъде в разчленена или непрекъсната форма. Непрекъснатите аркатури образуват архитектурни пояси или фризове. Аркатурата се среща в полъкръгла, подковообразна или островърха форма.
Аркбутан
аркбутанът е елемент, присъщ за готическата архитектура. Този конструктивен детайл представлява външна каменна полуарка, играеща роля на плавен преход между свод и контрафорсен стълб (тези два елемента обикновено са много често срещани в готическата архитектура, при изграждането и дизайна на катедрали и са разположени надлъжно покрай стените на сградите). Основната цел при оформянето на аркбутани е да се намали основното сечение на вътрешните колони на сградата, както и да се увеличи размера на прозоречните отвори и подпорното разстояние.

Б

Базилика
(на гръцки: βασιλική, в превод означаваща: „царски дом“) представлява емблематичен вид сграда в правоъгълна форма. Базиликите обикновено се изграждат от нечетен брой нефове, различаващи се по височина. Характерно за базиликите, изградени от 3, 5 или повече нефове е, че всеки един участък се разделя от надлъжни редици колони/стълбове, всеки от които притежава самостоятелен покрив. Акцентният (или централен) неф се оформя с по-голям и внушителен покрив и бива осветяван от прозорци, разположени във височината над заобикалящите го нефове. Липсата на прозорци в един подобен тип сграда я пренася в типа „псведобазилика“. Поради тяхната внушителна архитектура и силната символика, базиликите са едни от най-често посещаваните туристически обекти в страни като Италия, Франция, както и Канада и САЩ.
Базис
базисът, познат още като „база“, представлява основа на масивен елемент като например стълб, колона или пиластър, обикновено характеризираща се с акцентна форма, структура и релеф. Характерно за архитектурната изработка на базиса е, че тя най-често визуализира формата на паралелепипед, пресечен конус, цилиндър или друг тип елемент.
Балюстрада
балюстрадата представлява красиво ограждение на тераси, балкони, стълби, веранди и други и има както декоративна, така и конструктивна функция, тъй като играе ролята на парапет или подпора. Балюстрадата се състои от три основни елемента – парапет (ръкохватка) и балюстри. Парапетът е най-горната част на балюстрадата, докато балюстрите представляват стругованите или изрязани стълбове, отговарящи за негото поддържане. Балюстрите често биват красиво декорирани в различни фрезки, форми и релефи, с което спомагат за допълването на общата идея и внушение на конструктивния елемент. Именно поради красивата си визия, първоначалното приложение на тези малки стълбове е било основно като декоративен елемент при екстериора на сградите, както и за ограждение на прозорците във фасадата. Балюстрадите обикновено придават усещане за аристократизъм и излъчване за стабилност на сградата.
Белведере
този архитектурен термин се използва за назоваване на конкретни части от сгради, разположени с изглед към красива местност или природна гледка. Обикновено това са вторите етажи (почти изцяло открити) на ниски сгради, дворци с просторни тераси или етажирани терени, отворени галерии и дори самостоятелни съоръжения, разположени в центъра на открити площи като например беседки, по-високи павирани тераси и други.

В

Веранда
верандата представлява вградена или пристроена полу-закрита площ, с покрив и колони. Този архитектурен елемент често се използва и за назоването на балкони, което само по себе си носи подобен смисъл – площи, които могат да бъдат, както полу-открити, така и остъклени, които обикновено нямат собствено отопление, но имат осветление.

Д

Декор
като добре познат елемент от театралното изкуство, тези подвижни изображения и структури се използват за пресъздаване на автентична среда и обстановка. Декорът в днешно време най-често се изгражда от леки и здрави материали като EPS например.
Донжон
като добре познат елемент от театралното изкуство, тези подвижни изображения и структури се използват за пресъздаване на автентична среда и обстановка. Декорът в днешно време най-често се изгражда от леки и здрави материали като EPS например.
Дюбел
представлява метална, пластмасова и в редки случаи – дървена втулка, която притежава вътрешна резба. Дюбелите се използват за монтаж в отвори и дупка и служат за надеждно закрепване на носещи конструкции посредством. Самото фиксиране става посредство винт, който се вкарва в самия дюбел.

Е

Екстериорна декорация
екстериорната декорация обикновено е събирателен термин за всички архитектурни детайли и декоративни елементи, монтирани върху една фасада с цел нейната украса и ефектна визия.
EPS (експандирания пенополистирол)
още познат като „стиропор“, EPS-ът представлява лек материал със затворена структура от миниатюрни сферични частици, пълни с въздух. Специфичният състав на EPS материала го прави перфектен избор при изработката на топлоизолационни материали, както и при производството на архитектурни профили и декорации, тъй като, противно на леката си структура (ненатоварваща фасадата), EPS-ът е здрав, неразградим, недеформируем, с ниска паропропускливост и екосъобразен. Добавяйки към това и факта, че стиропорът не плесенясва и не се поддава на агресивни атмосферни условия, практически означава, че материалът има неограничен срок на експлоатация.

З

Зикурат
зикуратът представлява древен шумерски храм, типично за който е формата на масивна стъпаловидна пирамида. Стъпалата на зикурата обикновено са толкова големи, че играят ролята на отделни етажи или цели тераси. В древната архитектура, зикурат се е обкръжавал от пилони, а на върху му се е изграждал храм. Този тип шумерски храмове датират около 3000 г. пр. н. е.
Златно сечение
(на латински: section aurea) като една от най-популярните концепции в математиката, златното сечение (познато още като „златна пропорция“ или „божествена пропорция) представлява ирационално число, изразяващо отношението на отделни части. Характерно за златното сечение е, че по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. За означение на златното сечение е приета гръцката буква „φ“ (фи). Стойността на златното сечение е приблизително равна на 1.618. Проявлението на златното сечение се среща, не само в природата (например – спираловидното разпределение на листата на едно растение), но и в структури и направления, създадени от човека като например архитектура, изобразително изкуство, финансови пазари и други.

И

Интериорна декорация
интериорната декорация представлява изкуството за облагородяване на вътрешни пространства с цел подобряване тяхната визия и характер. Особено популярни материали в интериорната декорация са стиропора, фибрана и някои полимери. С тяхна помощ могат да се изработват всякакви видове форми, детайли и декоративни орнаменти, намиращи приложение в домове, офиси, заведения, обществени пространства и други.

Й

Йонийски стил
йонийският стил (още познат като „гръцко-йонийски), наред с дорийският и коритският, оформят трите класически стила в архитектурата. Характерно за йонийският стил е, че колоните при него се полагат върху бази, разделящи техните тела от платформата. Капителът, от своя страна, в четирите си края има оформени спираловидни елементи, познати още като „волути“, разположени под определен ъгъл спряло самия капител. Именно следването на въпросните строги архитектурни специки гарантира на капитела еднакъв изглед, без значение от коя страна бива гледан. Тези дребни детайли правят йонийските колони по-популярното решение през древността, поради което си остават и по-познатите елементи и в днешно време.

К

Камбанария
камбанарията представлява специфична постройка, част от цялостен ансамбъл. В по-голямата си част, камбанарията представлява висока кула, извисяваща се далеч над основната сграда или храма, към която прилежи. По този начин камбанарията поддържа камбаните на определена височина, нужна за разпространението на звука от тяхното биене. В една камбанария обикновено има множество различни камбани. С тяхна помощ, вярващите призовават за богослужения и известяват за конкретни събития. Първоначално, камбанарията в християнските храмове е представлявала допълнителна постройка към съществуващата църковна сграда.
Капител
капителят представлява уширен участък от даден тип вертикална подпора като например колона, полуколона, пиластър и др., разположена в тяхната горна част. Основната задача на капителя е да осигурява хоризонтална упора на антаблемана или арката, част от общия елемент. Капителят е особено популярен елемент за класическите архитектурни стилове и често се оказва фокусния детайл, който се набива на очи при първия поглед на сградата.
Корнизен профил
този тип архитектурен елемент представлява характерен декоративен профил, както за фасадата на една сграда, така и за нейния интериор. При фасадния дизайн, в зависимост от мястото на приложение на корниза, той може да бъде няколко вида – цокълен, надпрозоречен, подпрозоречен, венчаващ, междуетажен, както и над подиуми и пиедестали. Що се касае до интериорното приложение, един от най-популярните детайли е таванният корниз. Неговата основна цел е да осигури плавната връзка между стената и тавана, подчертавайки геометрията на помещението и предоставяйки възможност за монтиране на индиректно осветление.
Колона
вертикална подпора, създадена от три части – база, тяло и капител. Колоната се явява един от водещите декоративни елементи в повечето стилове на архитектурата. Така например, с нейна помощ лесно се пресъздават класически, барокови и нео-направления. В миналото, колоните са имали основно структурна функция, докато днес, те играят ролята на по-скоро декоративни и красящи елементи.
Ключови камъни и акценти
ключовият камък представлява клиновиден камък, служещ за маркиране на върха на арки и сводове. Архитектурната функция на ключовите камъни в миналото е била основно да осигурят конструктивното укрепване на елементите и връзката им в едно цяло. Днес, ключовите камъни се използват по-често като декорации в различни зони от сградите и помещенията като например врати, портали, прозорци, тавани и т.н.
Камина
освен символ на уют и комфорт, в архитектурата камината е често срещано средство за пресъздаване на класически и аристократичен стил в едно помещение. Много често, камината се явява и акцентния детайл в пространството, грабващ вниманието при първия поглед над помещението. В днешно време се предлагат и редица декоративни камини с красиви форми и украси, които лесно и безпроблемно могат да бъдат захванати за стената в коридора, дневната или спалнята.
Колонада
колонадата представлява дълга редица от отделни колони, обвързани помежду си с един общ покрив. Обикновено колонадите могат да бъдат видени в знаковите представителни сгради от миналото. Колонадите са разпространени както като част от сгради, така и като самостоятелни структури. Обикновено, когато колонадата е изградена от множество отделни участъци от свързани колони и води към конкретна сграда или забележителност, тя се нарича „портико“.
Купол
куполът представлява архитектурен детайл, силно наподобяващ куха голна половина на сфера. Куполът присъства в архитектурната история още от древни времена. Архитектурният елемент намира приложение за нуждите на естетическото оформяне на големи отвори със зидани конструкции, подобно на сводовете и дъгите. Куполът, подобно на арката, се характеризира със своята значителна товароносимост и здравина на конструкцията. При правилно изграждане, това им позволява да се разпростират на големи пространства без нуждата от допълнително укрепване с вътрешни опори.

Л

Линеен профил
линейният профил представлява хоризонтален декоративен профил, който обикновено е поредица от няколко отделни детайла, свързани един с друг във формата на ивица по фасадата или в интериора. Основната функция на линейните профили е дискретното очертаване на различните нива на сградата. Линейните профили са едни от най-често срещаните елементи в архитектурния дизайн както в интериора, така и в екстериора.

M

Мансарда
представлява жилищно помещение, намиращо се на най-горния, последен етаж на дадена сграда, обикновено в подпокривното пространство. Мансардата е известна още като таванска стая и обикновено има скосен покрив. Прозорците на мансардата са оформени като капандура или табакера. При добро проектиране, мансардата е идеално помещение за офис, стая за отдих или допълнително разширение на жилищните площи.
Машикула
този термин се използва за означаване на малки отвори, изградени в средновековните кули и замъци. Отворът е разположен в издаден навън парапет, който се намира между отделните конзоли на зъбците, оформящи сградата. Идеята на машикулата е да играе ролята на удобно средство за защита на замъка, подходящо за пускане на камъни или стрелба към атакуващите в основата на стената.
Минаре
(на арабски: منارة или „манара“, означаващо в превд – фар) представлява традиционна кула в ислямската архитектура, изградена като част от или в непосредствена близост до джамията. Върховните духовници използват минарето за приканване на вярващите към молитва. Едно минаре обикновено е изградено от три основни части – основа, стълб и балкон. Основата на минарето е силно вкопана в земята, за да се гарантира стабилността на фундамента на високата сграда. Фундаментът обикновено е изграден от едър чакъл и поддържащи инертни материали. Стълбът, от своя страна, е издължния цилиндричен участък, играещ ролята на главния корпус на сградата. Обикновено стълбът може да бъде кръгъл или многоъгълен и завършва със заострен връх. За да се гарантира здравината на подобен тип високи конструкции, стълбите в минарето се разполагат във вътрешната среда и обратно на часовниковата стрелка. Третата част на минарето, а именно – балконът, е зоната, обграждаща горната част на стълба. Тази надвесена конструкция обикновено е пищна и окрасена с различни декоративни материали като например тухли, керемиди, както и арки, корнизи и цитати от Корана.
Мутула
мутулът (или мутулата), в класическата архитектура, представлява тънка каменна призматична пластина, обикновено с лек наклон, която се поставя директно под корниза. Това е особено честа практика при оформянето на корнизи в дорийски стил, който предполага хармонично вграждане в цялостната концепция. В по-голямата си част, изгражданите мутули са конзолно издадени под долната наклонена повърхност на висящия корниз. Честа практика в архитектурния дизайн е, под мутулата да се поставя дълга поредица от гути (обикновено разположени на три реда с по шест броя гути на всяка мутула). Първите мутули са поставени през 6 век пр. н. е.
Мецанин
този термин означава един или няколко междинни етажа, които са отворени към, намиращите се по-долу, етажи в сградата. Мецанинът обикновено не се брои за отделен етаж и не се взема под внимание при изчисляването на общата площ на сградата. Според международния строителен кодекс, за мецанин се счита всяка площ, отговаряща на гореизброените условия, която има минимум 30% от площта на по-долния етаж. Обикновено в едно помещение може да има повече от един мецанин. Мецанинът се използва масово в съвременната, модерна архитектура, поставяща основен акцент върху пространството и светлината в едно помещение.

Н

Ниша
този тип архитектурен елемент изразява специално оформена вдлъбнатина в стената на сградата, предназначена за украсяване на помещението с ваза, статуя или друг акцентен предмет. Нишите са особено популярно средство за лесно обособяване на отделен кът в помещението, при който трябва да се придаде по-различна атмосфера. Нишите са често срещани в къщи, хотели, обществени и търговски сгради, както и религиозни съоръжения.

О

Орнамент
представлява декоративен детайл, използван за дообогатяването на съществуващ интериор с допълнителен елемент. Орнаментите обикновено се избират спрямо общия архитектурен стил на помещението и могат да варират – от минималистични, до класически и абстрактни. Архитектите и интериорните дизайнери често използват орнаменти, когато искат да акцентират върху уникалния стил на едно помещения и да му придадат персонален характер. Често за тази цел се прибягва до комбиниране на няколко орнамента и изпълнение на комплексни форми.

П

Параклис
представлява традиционен малък християнски храм или място за богослужение. Параклисът обикновено съпътства по-голямо духовно или обществено здание като например църква, колеж, болница, гробище, затвор и др. В редица случаи обаче (основно в малки селца и отдалечени населени места), параклисът съществува и като самостоятелна постройка. Обикновено, източноправославните параклиси са много по-малки на размери от католическите. Общото при тях обаче е, че параклисът служи като отделно място за молитва на вярващите, в което рядко има редовен свещеник.
Пагода
пагодата представлява будистка постройка с религиозно-култов характер. Сама по себе си, пагодата е многоетажна кула. Тя се характеризира с особената си архитектура, в която се отличават детайлни овални стрехи, които са извити около основната сграда и обикалят отделните етажи. Първите пагоди се появяват в Непал като след това бързо се разпространяват из Източна и Централна Азия. В някои региони на Азия, пагодата е известна още като „будистка стула“.
Палисада
представлява дървена или метална ограда (още известна като „стобор“). Палисадите обикновено се различават по своята височина и размери. Целта пред палисадата е да служи като защитно съоръжение, предпазващо вътрешните площи и сгради от външни нападения.
Пергола
(от италиански pergola) представлява отделен градински елемент, обикновено проста конструкция във формата на арка с рамка. Перголата обикновено е покрита изцяло или частично от растения (основно пълзящи или катерещи се). Перголата е изградена от странични колони и напречни греди. За разлика от традиционната беседка обаче, перголата няма собствени стени и покрив. Обикновено, една пергола може да бъде оформена като свободностояща, както и като прилепена към отделна пристройка или покриваща цяла алея. Основната идея на перголата е да спомогне за обособяването на уютна и сенчеста зона за почивка.
Профили с рустикални канали
този тип профили са много често срещани при фасади, чиято идейна визия предполага автентичен, рустикален вид. С тяхна помощ може лесно и ефектно да се пресъздаде красотата на традиционните рустикални канали в една фасада. Профилите с рустикални канали се интегрират между отделните топлоизолационни плочи и се интегрират с нейната армировка. Това спомага за постигане на красива и устойчива, във времето, визия.
Пирамида
(от гръцки: πυραμίς) представлява сграда във формата на пирамида, чиито повърхности (страни) наподобяват триъгълници, чиито горни върхове се събират в една обща точка (върха на пирамидата). Основите на пирамидите основно са три- или четириъгълни като в определени случаи могат да бъдат имногоъгълни. В архитектурата и древната история, най-разпространени са пирамидите с квадратни основи.
Полуколона
представлява колона с чисто декоративно предназначение. Полуколоната обикновено е вградена наполовина в стената и служи за допълнителна украса на опорните стълбове на зданието. Полуколоната е един от най-популярните архитектурни детайли, използвани при оформянето на отделни портали, павилиони и ротонди и допълване на общата аритектурна идея на сградата.
Пиластър
пиластърът представлява плосък тесен отстъп от стена, който обикновено е оформен в четириъгълна форма и е разположен вертикално. Този популярен архитектурен елемент се оформя във формата на полуколона като най-често има правоъгълно сечение. Пиластърът е изграден от три части, изцяло идентични с тези на колоната – база, тяло и капител. Цялото протежение на пиластърът е подчинено на плоскостта на стената и играе ролята на ефектно разчленение на отделните зони на една фасада.
Подпора
този декоративен елемент допринася за ефектната триизмерна визия на една фасада. Докато в миналото подпорите са играели важна укрепваща и поддържаща роля, то приложението им днес, в съвременната архитектура, е по-скоро декоративно – като основен елемент, подчертаващ общата идея и уникалната визия на една сграда.
Первазни и подпрозоречни профили
този тип профили представляват самостоятелни елементи, особено популярни за нуждите на екстериорната декорация. Декоративните елементи се монтират в основата на прозоречния отвор или директно под циментовия перваз. Те спомагат за добавянето на индивидуален почерк към визията на дадената фасада и ефектно облагородяване на зоните около прозорците.
Парапети и шапки
парапетите представляват архитектурни елементи във формата на стени с отвори или изцяло плътна повърхност, разположени като ограждения около тераси, балкони, стълбища, крайбрежни улици и други. Парапетите и шапките често се използват и с чисто декоративна цел – като основа за декоративни статуи, вази и други акцентни елементи.
PU
използва се за означаване на полиуретанова изолация, чието основно приложение в строителния сектор е в топлоизолационни системи за стени и покриви. Приложението на PU изолацията в жилищното строителство води до значителна икономия на енергия, както и за осигуряване на активна бариера срещу влага. В сравнение с други традиционни топлоизолационни материали, PU-изолацията се полага особено лесно и бързо.
Подови первази
този тип декоративни елементи се характеризират с особено високата си механична якост. Те намират приложение в участъците между стените и пода, където гарантират ефектното и естетически-издържано скриване на фугата между двете равнини. Подовите первази се изработват от материали със завидна здравина и идеално точни контури. По този начин се гарантира минималистичната и красива визия, както и дълготрайната експлоатационна надеждност. Подовите первази са подходящи за помещения от всякакъв тип както в жилищни, така и в обществени сгради.

Р

Рамкови профили
този тип декоративни профили се изработват в разнообразни размери и форми и намират приложение в ъглите на отворите за прозорци и врати. С помощта на рамкови профили, архитектите и интериорните дизайнери успяват да подсигурят умелото подчертаване на общата идея и характерната визия на сградата.
Розетка
розетката представлява декоративно украшение за таван. Този тип декоративни елементи се произвеждат както безцветни, така и декорирани в различни тонове за проекти, целящи акцентиране върху осветителните тела на тавана или отделни зони от него. Розетките обикновено могат да варират в размери, дизайн и стил, което гарантира неограничени възможности за оформление на помещенията.

С

Сайдинг
познат като един от най-популярните видове външна облицовка на Запад, сайдингът представлява изключително точна и ефектна имитация на дървена фасада. В днешно време, сайдингът съществува в множество различни варианти като един от най-популярните е сайдингът от стиропор. Сайдингът, изработен от EPS, предоставя редица предимства пред традиционната дървена облицовка – от по-леката структура, през множеството варианти в цветовете и формите, до вариантите за сечения и дълготрайната надеждност.
Стъклопис
познати още като „витражи“, стъклописите представляват детайлни и особено въздействащи цветни рисунки върху стъкло. Стъклописи се наблюдават в някои от най-емблематичните сгради в световен мащаб – основно в катедрали и духовни средища. Стъклописът е микс между декоративно и изобразително изкуство, в което се използват цветни парчета стъкло, подреждани в различна последователност с цел да образуват мозайка, визуализираща различни фигури.

Т

Тамбур
представлява цилиндрична структура, укрепваща кубето или купола на сградата. Тамбурът, още познат като „тимпан“, подсигурява плавния преход между купола и тромпите на сградите и може да бъде прорязан от осветителни отвори или оформен с глухи стени. Тамбурът е особено често срещан в църковната архитектура и в частност, в православните църкви. През периода на Ренесанса, тамбурът се установява като масов елемент и неизменен архитектурен детайл при изграждането на храмове.

У

Усадба
представлява форман а обособен самостоятелен недвижим имот с малко селище от селски тип. Усадбата е била особено популярен начин за обособеяване на обитаемите зони в периода на Руската империя. Този тип структура представлява сбор от различни жилищни здания, главното от които е на най-богатото семейство (обикновено те са и собствениците на цялата усадба), докато общото цяло се допълва от прилежащите стопански, паркови и религиозни постройки.

Ф

Фасада
фасадата представлява външната част на една сграда. Външните стени обикновено са били обект на най-засилен интерес в древната архитектура, тъй като те са основният елемент, носещ духа на дадена сграда – традиция, продължаваща и до ден-днешен. В днешно време, фасадният дизайн се е развил драстично, а едни от най-популярните елементи за реновирането и пълното преобразяване на екстериора на сградите са фасадните профили и декоративни елементи.
Фонтан
още познат като „шадраван“, фонтанът представлява съоръжение, при което водата извира от централно място, след което напълва заобикалящите зони (обикновено басейн или корито) и се оттича. Още от древни времена, фонтаните са били изграждани от редица различни материали като например стъкло, камък, метал, керамика и др. При дизайна на фонтаните често се залага на ефектното движение на водата, завършващо с водопад. При фонтани с по-големи размери, архитектите залагат и на добавянето на скулптури или декоративни орнаменти.
Фундамент
това са възлови елементи в носещата конструкция на дадена сграда или съоръжение. Фундаментите обикновено играят ролята на активна зона, предаваща въздействията на конструкцията върху земната повърхност. В модерната архитектура, фундаментите имат и допълнителни функции като например абсорбиране на вибрации, вследствие на сеизмични възействия. Днес, фундаментите най-често се изграждат от микс от материали като най-популярният от тях е стоманобетонът. Според това дълбочината, до която достигат, фундаментите биват два основни вида – дълбоко заложени и плоски. Що се касае до класифицирането на фундаментите според тяхната форма, те биват ивични, скарови, единични или фундаментни плочи.
Фронтон
фронтонът представлява възлов архитектурен детайл, увенчаващ хоризонтален елемент като например антаблеман, поддържан от колонада или др. Фронтонът най-често е с триъгълна форма като в определени случаи бива и дъговиден. В архитектурата, особено популярна практика е, най-горната част на фронтона да бъде рамкирана с корниз. Нишата (средната част на един фронтон), още позната като „тимпан“ обикновено бива запълнена с различни релефни композиции или декоративни орнаменти.
Фасадни профили от EPS
този дип декоративни фасадни елементи се изработват от експандиран полистирол, типично за който е особено високата плътност. За да се гарантира тяхната дълготрайна експлоатационна надеждност, фасадните профили от EPS се защитават с финишен слой от специално полимерно покритие на циментова основа. По този начин, фасадните профили от EPS стават резистентни на стареене и тежки атмосферни условия, което ги защитава за дълъг период от време и съхранява естествения им и естетически-издържан вид.

X

XPS
използва се за означаване на материала, от който се изработват голяма част от декоративните елементи в днешно време. Фибранът представлява материал със затворена структура, в която има множество малки сферични частици, пълни с въздух. Това значително смалява теглото на XPS-а и му придава завидни топлоизолационни свойства. Други позитиви на материала са значителната якост и резистентност на деформации, ниската паропропускливост, неразградимост и екосъобразност.
HDPS
представлява специален тип полимер, характеризиращ се със своята екстремна здравина и особено висока плътност. Благодарение на това, профилите, изработени от HDPS, не се увреждат и остават резистентни на силни механични натоварвания и натиск за дълъг период от време. Това ги прави перфектно решение за приложение при фасади, изложени на тежки влияния от външната среда, както и в силно натоварени обществени помещения, в които профилите стават обект на постоянен натиск и триене.

Ц

Цитадела
цитаделата представлява масивна сграда, предназначена за вътрешно укрепление. Обикновено тя се намира в центъра на по-голяма крепостна система. В миналото, цитаделата е била дом на управляващите и знаковите фигури за селището, поради което е била допълнително защитена от втори или дори трети ред крепостни стени.

Ш

Шперплат
това е един от най-популярните видове слоеста дървесина в световен мащаб. Популярен не само в строителството, но и в ред други сектори като например производството на мебели или опаковъчни материали, шперплатът позволява многократна употреба като запазва своята надеждност за дълъг период от време. Характерно за този тип материал е високата му устойчивост на свиване и разширяване, напукване, огъване, натоварване и др. Производството на шперплат обикновено изисква комбинирането на няколко броя отделни листове от дървесина, завъртени напречно един ан друг и залепени с меланинови или фенолови лепила. Именно поради тази причина, огъването на шперплата е толкова трудна задача.

Ъ

Ъглови камъни и профили
този тип декоративни елементи представляват правоъгълни панели, предназначени за приложение в ъглите или нишите на фасадите. Тяхната основна цел е да подчертаят връзката на отделните равнини на сградата и да придадат на ъглите красив и отличаващ се вид. Ъгловите камъни обикновено имитират особено точно каменни плочи, придаващи на сградата усещане за масивност и стабилност.
Download Premium WordPress Themes Free
Download Best WordPress Themes Free Download
Download WordPress Themes
Download Premium WordPress Themes Free
free download udemy paid course

Предишна / Следваща страница