ПРОМОЦИОНАЛНИ ОФЕРТИ

РЕЧНИК НА АРХИТЕКТУРНИ ТЕРМИНИ

Подробно описание на най-често срещаните и използвани архитектурни термини. Речникът съдържа всичко нужно, за да спомогне за лесното ориентиране из обширната информация и специфичните названия на отделните компоненти в интериорния и фасаден дизайн.

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ъ | Ь | Ю | Я

Абак – (от гръцки abax, плоча) в архитектурата е издадена дебела плоска плоча в най-горната част на капитела на колоната. Неговата главна функция е да осигурява широка опора (по-голяма от тази на капитела) на арката или на архитрава отгоре.
В класическата архитектура, формата на абака и профила на ръба му са различни в различните класически стилове. Той е част от дорийския ордер.

Акведукт – (на латински: aqua, „вода“, и duco, „водя“, означава „водопровод“) е изкуствен канал, построен за пренос на вода от едно място на друго, преодолявайки неравностите на терена.

Антаблеман – (на френски: entablement) – елемент от някои архитектурни стилове, намиращ се между колонадата и покрива, състоящ се от архитрав, фриз и корниз. Структурата на антаблемана е различна в дорийския, йонийския и коринтския стилове. При римската и възрожденската архитектура височината на антаблемана обикновено е около 1/4 от височината на колоната.

АРКА – арката е елемент, който като конструкция представлява дъга, оформяща врата, прозорец и други отвори в стени, както и самостоятелно разположени дъгови декоративни съоръжения – например триумфални арки. Арката е в основата на развитието на свода.

Аркатурата – (на латински: arcatūra) е стенна декорация във вид на единична, или поредица от неголеми, глухи арки без реални отвори, опиращи се на добре очертани колонки, пиластри или конзоли. Те нямат конструктивна функция, а само декоративна. Могат да бъдат изработени както на вътрешна стена, така и на фасадата. Най-често това са слепи аркади, т.е. прилепени към стената, обикновено под корниза или като част от него. В някои случаи аркатурата представлява пояс от такива слепи арки, които допълват колоните на кронщайна. Тя може да бъде разчленена или непрекъсната, като непрекъснатата образува аркатурен пояс или фриз.Обикновено аркатурата е обработена декоративно. Формата ѝ може да бъде полукръгла, подковообразна, с повишен център или островърха. Понякога, в редки случаи, между фасадната стена и аркатурата се оставя тясно, непроходимо пространство.

АРКБУТАН – В готическата архитектура важен конструктивен елемент – каменна външна полуарка, която предава разпъващите усилия от свода на главния кораб на контрафорсни стълбове (виж контрафорс), разположени надлъжно покрай стените на катедралата. Използването на аркбутани дава възможност да се намали сечението на вътрешните колони, да се увеличат прозоречните отвори и подпорното разстояние.

Базилика – (на гръцки: βασιλική – „царски дом“) е вид сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина нефове.
В многонефните (многокорабите) базилики, отделните нефове са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, със самостоятелни покриви. Централният неф обикновено е по-широк и голям, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните нефове. В случай на отсъствие на прозорци на централния неф, сградата се относя към типа псевдобазилика.

БАЗИСИ – база представлява основа, стъпка или подложка под колона, стълб или пиластър, с различна архитектурна разработка (във формата на цилиндър, паралелепипед, пресечен конус и др.) и с различна височина.

БАЛЮСТРАДА – балюстрада се нарича ограждение на стълба, тераса, балкон и др. Състои се от ръкохватка (парапет), която се поддържа от балюстри – струговани или рязани стълбчета, често пъти богато профилирани. Първоначално балюстрадите са били използвани за декорация на фасади – като ограждение около отвори за прозорци. Украсяват сградата и и придават излъчване за стабилност.

Белведере – термин в архитектурата, означаващ дворец с терасиран терен, обърнат към красива природна гледка.

Веранда – е архитектурен елемент, представляващ вградено или пристроено помещение, с покрив и колони, което няма собствено отопление, но има собствено осветление. Възможно е да е остъклено. Според Оксфордския английски речник произходът на думата е индийски и означава нещо като балкон. На верандата може да се гледа като на голяма тераса с покрив.

Декор – Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена.

Донжонът – е главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура. Това е най-здравата, а понякога – и единствената кула в замъка. В мирно време донжонът най-често се използва като затвор.

Дюбел – пластмасова, метална и по-рядко дървена втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща конструкция посредством винт.

ЕКСТЕРИОРНА ДЕКОРАЦИЯ – екстериорната декорация за фасада включва всеки един декоративен елемент който се монтира по фасадата на сградата и придава стил.

EPS – експандирания пенополистирол – EPS(стиропор) е със затворена структура от пълни с въздух сферични частици. Това го прави изключително лек, с много добри топлоизолационни качества, не се деформира, има ниска пропускливост, не се разгражда, не плесенясва и не е вреден за околната среда, на практика е почти вечен.

Зикуратът – е вид древен шумерски храм, строен около 3000 г. пр.н.е.Има форма на масивна стъпаловидна пирамида, чиито стъпала представляват отделни етажи или тераси. Около него се поставят пилони, а на върха се изгражда храм.

Златно сечение – (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква φ и има стойност приблизително равна на 1,618.

ИНТЕРИОРНА ДЕКОРАЦИЯ – интериорната декорация от стиропор и фибран включва всички възможни декоративни орнаменти за вашия дом, офис, заведение и др.

Йонийският стил – (наричан още Йонийски ордер) е един от трите класически стила в архитектурата. Другите два са дорийският и коринтският.За разлика от гръцко-дорийския стил, Йонийските колони обикновено се полагат върху база, която разделя тялото на колоната от стилобата или платформата. Капителът на йонийската колона съдържа специфични спираловидни елементи в четирите си края, наричани волути. Първоначално тези волути лежат в една равнина, но впоследствие се изработват в четирите края на колоната, под ъгъл срямо капитела. Тази характерност на йонийската колона я прави по-гъвкава и задоволителна от дорийската за критичните погледи през 4 век пр.н.е. – поставянето на 4 волути на всяка колона осигурява еднакъв изглед от всичките ѝ страни.

Камбанарията – е специална култова постройка или част от архитектурен ансамбъл. Обикновено представлява висока кула, по-висока от основната сграда на храма, където са монтирани от една до множество камбани, с които вярващите се призовават за богослужение.
В ранните християнски храмове камбанарията е допълнителна пристройка към съществуващата вече църковна сграда (понякога камбанариите са достроявани към храма много векове по-късно от неговото построяване).
Основна функция на камбанарията е да поддържа на височина камбаните. Така те могат да известяват населението в цялото населено място, дори и отвъд, за всекидневните религиозни събития.

КАПИТЕЛ – капителът е горната уширена част на вертикална подпора – колона, полуколона, пиластър или друга конструкция, осигуряваща подкрепа на хоризонтално разположения антаблеман или на арка.В класическите стилове капителът е архитектурният елемент, който най-лесно и най-ясно ги разграничава.

КОРНИЗНИ ПРОФИЛИ – корнизният профил представлява декоративен елемент от фасадата на сградата. В зависимост от мястото му той може да бъде венчаващ корниз, цокълен корниз, междуетажен корниз, надпрозоречен и подпрозоречен корниз, над подиуми, пиедестали и др. Корнизите за таван декорират сливането на стената с тавана, подчертават формата на помещението и дават възможност за монтиране на скрито лед осветление.

КОЛОНА – колоната представлява вертикална подпора, съставена от база,тяло и капител. Това е един от основните декоративни елементи в архитектурата, пресъздаващ съответният архитектурен стил: класически, бароков и др.

КЛЮЧОВИ КАМЪНИ И АКЦЕНТИ – ключов камък се нарича клиновиден камък, отбелязващ върха на арка или свод, който в архитектурата има функцията конструктивно да подкрепи елемента централно в едно цяло, така че той да не се срути. Днес той се използва като декорация над портали, врати, прозорци, тавани и др.

КАМИНИ – камините са идеален класически стил за всяко жилищно помещение, създават топлота и уют в атмосферата. Те често са първото нещо, което привлича окото. Декоративните камини лесно се закрепват към стената в дневната, спалнята или коридора.

Колонада – Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда.

ЛИНЕЙНИ ПРОФИЛИ – хоризонтални декоративни профили, които са свързани един с друг във формата на ивици по фасадата. Тяхната функция е дискретно (за разлика от междуетажният корниз) да очертаят и разделят отделните нива и етажи на сградата.

Куполът – е архитектурен елемент, наподобяващ кухата горна половина на сфера. Изработен от различни материали, той има дълга история, датираща още от праисторическо време. Подобно на дъгите и сводовете, куполите дават възможност за покриване на сравнително големи отвори със зидани конструкции, поради което традиционно се използват широко при строителството на обществени сгради от Древността до днес.
за купола може да се мисли като за арка, която се върти около централната вертикална ос. Така куполите, както и арките, имат голяма здравина на конструкцията, когато са правилно изградени и могат да се простират на големи отворени пространства без каквито и да са вътрешни опори. Конзолните куполи постигат формата си чрез изтегляне на всеки хоризонтален пласт от камъни малко по-навътре от предишните, и продължават така докато не се срещнат на върха. Те понякога са наричани „фалшиви куполи“. „Истинските куполи“ са оформени с подредени под ъгъл слоеве от вусоари (камъни, подобни на клин) които в крайна сметка са обърнати на 90 градуса на върха в сравнение с основата на купола.

Мансарда – (на френски: mansarde) е жилищно помещение на последния етаж на сграда в подпокривното пространство, таванска стая, по правило със скосен покрив. Прозорците са тип капандура или тип табакера.

Машикула – е отвор в издаден навън парапет, намиращ се между конзолите на зъбците, през който могат да се пускат камъни върху атакуващите в основата на стената.

Минарето – (на арабски: منارة, манара – фар) представлява кула в ислямската архитектура край джамията, от която мюезинът приканва вярващите към молитва. Конструкцията на минарето се състои от 3 главни части:
– Основа – Обикновено основата на извисяващите се минарета е вкопана дълбоко в земята, за да бъде намерен твърд фундамент. Едър чакъл и други поддържащи инертни материали се използват при направата на основата. Рядко строежът на минарето започва направо в изкопаната почва.
– Стълб – отделното минаре представлява издължен цилиндричен (кръгъл стълб) или многоъгълен (със заострени ръбове) корпус, завършващ с коничен (заострен) връх. Обикновено стълбите са разположени вътре в минарето, обратно на часовниковата стрелка, и осигуряват необходимата здравина на тези издължени и високи конструкции.
-Балкон – обгражда издължената конструкция на минарето в горната му част, откъдето мюезинът отправя поканата си. Представлява надвесена конструкция, украсена с орнаменти като декоративни тухли или керемиди, с корнизи, арки и надписи от Корана. Обикновено украсата на минаретата се определя от височината и броя на балконите.

МУТУЛА – мутулата (мутул) е тънка, наклонена, каменна, призматична пластина, поставяна под корниза в класическата архитектура. Често тя е издадена конзолно под долната наклонена повърхност на висящия корниз и обикновено под нея е поставена поредица от гути.

Мецанин – представлява междинен етаж (или етажи) в сграда, който е отворен към по-долния етаж. Той се намира на половината разстояние нагоре по стената от пода към тавана, който е поне два пъти по-висок от минималната височина за етаж. Мецанинът не се брои за етаж в сградата и, обикновено, не се взема предвид при определяне на максималната площ. Международният строителен кодекс признава мецанин, ако има поне една трета от площта на етажа под него. Местните строителни норми могат да се различават леко от този стандарт. В помещението може да има повече от един мецанин, до толкова, до колкото сумата от площите на всичките мецанини е не повече от една трета от площта на целия по-долен етаж. Мецанините помагат да се направят високите таванни пространства по-идентични и не толкова огромни, както и да създадат допълнителна площ. Мецанинът, обаче може да бъде по-ниско от обикновените тавани поради неговото разположение. Терминът мецанин не е фиксиран точно, като думата може да бъдат използвана и за различни цели. Мецанинът е масово използван в съвременната архитектура, която поставя силен акцент върху светлината и пространството.

НИШИ – ниша е архитектурен елемент, вдлъбнатина в стена на сграда за поставяне на статуя, ваза и други. Те могат да бъдат използвани за отделяне и обособяване на отделен кът с обособена атмосфера в интериора на по-големи помещения. Намират широко приложение в търговски сгради, хотели, култови съоръжения от различни религии и др.

ОРНАМЕНТИ – орнаментите са декоративни елементи, които се използва като допълнителен декор на вече създаден интериор, в зависимост от избрания стил. Използват се, за да подчертаят елегантността на интериора и да му предадат завършеност. Няколко орнамента могат да бъдат комбинирани за съставянето на по-сложни и пищни декорации.

Параклисът – обикновено е малък християнски храм, място за преклонение, за частно богослужение, често прикрепен към по-голям обект, като голяма църква, дворец, колеж, болница, затвор или гробище, но понякога може да е по-голяма самостоятелна постройка. Католическите и протестантските параклиси често са много по-големи по размери от източноправославните. Предназначението на параклиса е да служи за място за молитва на вярващите християни, към него обикновено няма прикрепен редовен свещеник, затова литургиите и тайнствата не се извършват редовно.

Пагодата – е будистка или по-рядко индуистка постройка, обикновено с религиозно-култов характер.Представлява кула, обикновено многоетажна, със стрехи, често извити, по етажите.

Палисада – още стобор е дървена или метална ограда – стена с разнообразна височина, която обикновено се използва като фортификация-защитно съоръжение.

Перголата – (от италиански pergola, латински pergula – навес, пристройка[1]), е градински елемент, проста конструкция или арка с рамка, покрита с катерливи или пълзящи растения. Състои се само от странични колони и напречни греди и, за разлика от беседката, няма стени или покрив. Може да бъде свободностояща, прилепена към някаква сграда като пристройка, или дори да покрива алея. Предназначението на перголата е да създаде уютна, сенчеста зона за почивка

ПРОФИЛИ С РУСТИКАЛНИ КАНАЛИ – профили за имитация на рустикални канали във фасадата. Вграждат се между плочите на топлоизолационна система, като се интегрират с нейната армировка.

Пирамидата – (от гръцки: πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида – горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка. Основите на пирамидите могат да бъдат триъгълни, четириъгълни или многоъгълни, като най-често срещана е квадратната основа с четири триъгълни горни стени.

ПОЛУКОЛОНА – колона с декоративно предназначение, която е вградена наполовина в стената на фасадата на сградата.Обикновено полуколоната украсява опорните стълбове на здания и също така е незаменима при оформянето на портали, ротонди и павилиони.

ПИЛАСТЪР – пиластърът е плосък, тесен, четириъгълен, слабо изпъкнал, вертикален отстъп от стена, обработен във вид на полуколона, обикновено с правоъгълно сечение. Частите на пиластъра, както и пропорциите му, са същите, както при свободно стоящата колона – база, тяло и капител, подчинени на плоскостта на стената.Обикновено служи като декоративен елемент за визуално разчленяване на фасадата.

ПОДПОРИ – фасадни декоративни продукти, които придават особено излъчване и триизмерна визия на фасадата. Подпорите са фасадни орнаменти, целящи да подчертаят архитектурния стил на сградата.

ПЕРВАЗНИ И ПОДПРОЗОРЕЧНИ ПРОФИЛИ – самостоятелен елемент за екстериорна декорация, който се монтира в основата на прозоречния отвор или под циментов перваз.

ПАРАПЕТИ И ШАПКИ – парапетът е архитектурен елемент представляващ невисока плътна или (по-често) с отвори стена, ограждаща тераси, балкони, мостове, стълбища, кули, покриви, крайбрежни улици и други съоръжения, отделящи високо от ниско място. Използват се за преграда и осигуряване на защита за хора в дадено пространство от падане от високо. Могат да служат и като основа за декоративни вази и статуи.

PU – основното приложение на полиуретановата изолация (PU) е в строителния отрасъл като покривна топлоизолираща система и като стенен топлоизолиращ материал. Използването й за стенни и покривни изолации в жилищния сектор е много бърз и ефикасен начин за топлоизолация поради многото й предимства – пестене на енергия, въздушна/влагова бариера и бързото полагане пред традиционните методи за топлоизолация – фибростъкло, целулоза и др.

ПОДОВИ ПЕРВАЗИ – подовите первази са с много висока механична якост. Тяхната основна функция е да скрият фугата между стената и пода. Профилите са с идеално точни и правилни контури и много елегантна визия с минималистичен дизайн. Подходящи са за всякакъв тип домашни и обществени помещения (холове, бани, коридори, кухни, офиси, магазини и др.).

РАМКОВИ ПРОФИЛИ – декоративни профили с разнообразни размери и форми около краищата и ъглите на отворите за врати и прозорци, които подчертават тяхното присъствие в общия декоративен план на фасадата.

РОЗЕТКИ – Розетките, със или без цветен дизайн, оживяват тавана. Този декоративен елемент има доста разновидности на дизайн, стил и големина. С негова помощ, можете да оставите въображението си да диша, използвайки го като повтарящ се елемент на стените или комбинирайки го с огледално осветление. Възможностите са безкрайни.

САЙДИНГ – сайдингът представлява външна облицовка, имитираща дървена фасада, в днешно време е разпространена в множество варианти. Сайдингът от EPS (стиропор) има няколко предимства пред традиционния – можете сами да изберете формата на сечението и вариантите за декорация.

Стъклописите – се наричат също витражи (на френски: vitrage – „остъкление“ и на латински: vitrum – „стъкло“) и представляват цветни рисунки на стъкло. Те са декоративно и изобразително изкуство, използващо цветни парченца стъкло, които се подреждат в мозайка и изобразяват различни фигури.

Тамбурът – (барабан, тимпан) е цилиндрична или многостенна структура, поддържаща кубе или купол. Той представлява преход между купола и пандантивите или тромпите, чрез които натоварването се прехвърля върху колоните или стените от подкуполния квадрат. Тамбурът може да е с глухи стени или да е прорязан от осветителни отвори. Наименованието произлиза от френското tambour, означаващо барабан.Среща се най-често в храмовата архитектура, особено при православните църкви. В ранните византийски църкви куполът обикновено ляга директно върху пандантива, а прозорците са разположени върху самия купол. В по-късните примери се появява тамбурът във вид на извита стена, със или без прозорци или украси.
През Ренесанса тамбурът се използва масово при изграждане на храмове.

Трансепт – е термин в сакралната (църковна) архитектура. Често перпендикулярно на корабите се изгражда допълнителен кораб, наричан трансепт. Той може да бъде еднокорабен или многокорабен. Квадратът, който се получава при пресичането на главният кораб и трансепта се нарича предхоров квадрат (на английски: crossing). Над него може да бъде поставен купол – практика, която след 6 век, с развитието на архитектурните технологии, става масова.

Усадбата – е обособен недвижим имот с малко селище от селски тип, или (по-късно) част от селище, в Руската империя.
Представлява комплекс от жилищни здания – главното от които е дом на богатото семейство-собственик на имота, заедно с прилежащи към него стопански, паркови и други постройки, често с религиозни сгради (параклис, църква и пр.), обикновено и с усадбен парк, съставляващи общо цяло.
Такива дворянски жилищни комплекси са изграждани в Русия през Късното Средновековие. Строени са също и в градове. Някои причисляват извънградските дворци към усадбите.
Фасадите – са външните стени на сградите. Фасадите играят важна роля в архитектурата, тъй като обикновено са решаващи за общия външен вид на сградата.

Фонтан (понякога наричан и шадраван) е устройство, в което водата извира от определено място, пълни басейн и след това се оттича. Водата може да преминава по различни повърхности като стъкло, метал, камък, може да прелива от един басейн в друг или да пада във формата на водопад. Най-често фонтаните се срещат в градини и паркове, където създават спокойна атмосфера за почивка. По-големите фонтани включват и скулптури.

Фундаментите – са елементи от носещата конструкция на сгради и строителни съоръжения, предназначени да предават въздействията от конструкциятакъм земната основа. В някои случаи фундаментите изпълняват и други специфични функции, като намаляване на сеизмичните въздействия или предаването на други вибрации на сградата.
В наши дни фундаментите се изпълняват най-често от стоманобетон, по-рядко от бетон, стомана, дърво, каменна или друга зидария. Фундаментите се разделят на две основни групи според дълбочината, до която достигат – плоски и дълбоко заложени. Според формата си плоските фундаменти могат да бъдат единични, ивични, скарови или фундаментни плочи. Дълбоко заложените фундаменти най-често са пилоти, в по-редки случаи спускани кладенци и други.

ФРОНТОН – класически архитектурен елемент увенчаващ дадена хоризонтална структура (антаблеман), обикновено (не винаги) поддържана от колонада. Най-често има триъгълна форма, но може да бъде и дъговиден (част от сегмент на окръжност). Горната част на фронтона се рамкира със силно подчертан корниз. Средното вдлъбнато поле (ниша) се нарича тимпан, който най-често е запълнен от скулптирани релефни композиции.

ФАСАДНИ ПРОФИЛИ OT EPS – декоративните фасадни профили са изработени от експандиран полистирол (EPS) с висока плътност и са защитени с повърхностен слой от полимерно покритие на циментова основа, което ги предпазва от стареене и им придава естествен вид.

Храм – е религиозен термин от религията с различен обхват. Най-често представлява сграда, която е построена и оборудвана специално за целта.

XPS – фибран от който се изработват декоративните фасадни елементи, той е със затворена структура от пълни с въздух сферични частици. Това го прави изключително лек, с много добри топлоизолационни качества, не се деформира, има ниска пропускливост, не се разгражда и не е вреден за околната среда.

HDPS – здравината и високата плътност на HDPS полимера премахват риска от увреждане на цялостта на профилите, вследствие на механичен натиск. Това позволява ефективното приложение на профилите при фасади на всякакъв тип частни и обществени сгради.

Цитадела – е вътрешно укрепление, намиращо се в границите на по-голяма крепостна система.Представлява силно укрепен квартал за седалище на местната власт в град, защитен с крепостни стени.
Шперплатът (от немски: Sperrplatte, букв. преградна плоскост) е може би един от най-широко разпространените видове слоеста дървесина. Намира приложение в производството на мебели и опаковки от дървесина, в строителството. Материалът може да се употребява многократно и има висока устойчивост на напукване, свиване, огъване, както и висока устойчивост на натоварване.
Шперплатът се получава от развиван фурнир или блинд, 3 или повече на брой листове (слоеве), завъртени на 90° и залепени един за друг с фенолови или меланинови лепила, което придава допълнителна якост на платната. Заради начина, по който листовете са слепени, огъването на шперплата е изключително трудно.
Импрегнирана с фенолова смола хартия се залепва двустранно върху шперплатните панели под въздействието на висока температура и налягане. Така положената хартия основно предпазва шперплатните листи от влага. Кантовете на листовете шперплат също се защитават от влага чрез обработка със силиконова боя.

ЪГЛОВИ КАМЪНИ И ПРОФИЛИ – правоъгълни панели за ъглите и нишите по фасадните стени на сградата, с различни размери подчертаващи ъглите на зданието и имитиращи каменни плочи. Използват се, за да внушат сила и здравина на изграждащата линия.

ЪГЛОВИ КАМЪНИ И ПРОФИЛИ – правоъгълни панели за ъглите и нишите по фасадните стени на сградата, с различни размери подчертаващи ъглите на зданието и имитиращи каменни плочи. Използват се, за да внушат сила и здравина на изграждащата линия.

Download WordPress Themes Free
Premium WordPress Themes Download
Free Download WordPress Themes
Download Best WordPress Themes Free Download
udemy paid course free download

Предишна / Следваща страница